Това, което пиша в момента е след като написах това надолу. По долу разкривам смисъла на филма, но не разкривам съществени моменти от сюжета, а само правя едно голямо резюме (плот).
Продължавам да гледам Наръчника (на оптимиста) и се убеждавам, че такъв филм не съм гледал, няма и да направят. На мен ми изглежда наистина като наръчник, като морален учебник, като опора в живота на много хора, предполагам, че всеки е преминал през труден момент в живота или ще премине, дано не, но все пак... така се изгражда човекът и характера му. Филмът започва как 1 човек в разцвета на живота си губи жена си, защото му изневерява с негов колега-учител, оттам губи къщата си, а защото го пребива почти до смърт докато се ***** с жена му, губи и работата си и го пращат 8 месеца в лудница на успокоителни. Животът му е разпаднат, освобождават го от лудницата и отива при полуделите си родители, баща-хазартен тип - залага всичко на мачове. Той няма за какво да живее, единствено, за да си върне жена си. Всичко това се случва в 1-вите 5 минути на филма. Той е луд, психично неуравновесен, докторите казват, че по-добре е да е в лудница, но срокът му е изтекъл и майка му става гарант. Крещи, чупи, всичко в къщата посред нощ, без да иска наранява майка си, защитава се от баща си като го удря, става и трагично и комично - Dramedy/Seriocomedy.
Когато на психично болен човек му се разпадне живота, тогава съвсем се разпада живота и на околните, той намира само за едно да живее: да се събере отново с жена си. Той среща друга луда - сестра на жената на негов познат, и без да иска се запознава с нея. Тя полудява, когато умира мъжът и, а тя си е била и малко полудяла и преди това, също като и 1-вия герой. Оттук става малко извратено с доста черен хумор - смях, истерия, сълзи и яд, извратени мисли, разкази и желания, и куп още странности. Въпреки всички противоречия във филма, лудата се влюбва в лудия, но той... я използва, защото тя познава жена му и може да и предаде тайно нещо (защо тайно - защото той има ограничителна заповед да не е доближава и да не я заговаря). Така той иска тя (лудата) да носи писма на жена му, а той ще и помогне да се справи с проблема. Идеята е той да покаже на жена си, че вече не е луд, а е позитивно настроен оптимистичен добър човек като помага на хора, които са били като него. Но не се случва всичко както той го очаква, защото иска да се сбилижи с любимата си жена чрез друга, която го обича.
Целият филм е като морален учебник, които визуализира директно злият свят, който се опитва да те изяде, докато ти си изгубил всичко и все пак намираш сили да се изпрaвиш, но светът ти взима и тези сили - този път ставаш напълно безсилен и все пак светът не е свършил.
Опитах се да не издавам сюжета, а да го накъсам като покажа идеята на филма и оттук филмът започва. Ако трябва да го погледна като обикновен филм, не става, не е като филмите, които разчитат на ефекти и музика. Това е един филм, който се основава на диaлозите. Двама луди си говорят за проблемите, но той е несъобразителен идиот, постоянно я обижда, затова че е ку*ва, след това се утешават и разговора продължава... между двама луди. Филм, който е морален учебник, изпълнен със символи, представляващ най-вече диaлог. Двамата бягат по една и съща улица, по която странно не се движат коли в дадените моменти, но това не мисля, че е от значение, и си говорят. Така завързват приятелството си и така и свършва филма - със бягане по една улица. Въпреки всичко, трагичен край, но в случая нямаше начин някой да не загуби играта. Наистина уникален филм, показващ лудостта, проблемите и маниите на обикновените хора.
Най-простото определение за филма - оптимистичен филм без жанр, който се помни дълго.