Я да вземеш, ей така да обадиш, как в съвременния футбол стават нещата без пари? Как се изиграват почти 70 мача и как се вземат две отличия? Питам, понеже те гледам си сложил шефските очила и ръсиш акъл на поразия!
================================================
Преди всичко ми се иска да споделя, че до 83 минута гледахме скучноват мач, с някакви епизодични проблясъци на Челси и много силно изразен
домакински натиск. Да, след като си отбор, играещ на такова ниво, нямаш право да се оправдаваш с това, че си гост и такива бла бла простотии. Обаче почти през целият мач, публиката беше мотора на баварците. При всяко тръгване на Рибери към веждата потръпвах и това бе единственото слабо звено в синия отбор, фокусирайки се в дефанзивен план, разбира се. Имаше бая идеи в нападение, обаче "автобуса", нямаше как да се изнася толкова рязко и съответно средата на терена бе за отбора от Германия.
Стигна се и до отвратителната 83 - та минута, когато след дузина опити от страна на Мюлер да уцели врата, то това се случи, а и няма как да отречем, че тези удари бяха далеч повече от отколкото към вратата на Нойер. Да, голът бе най - вече резонен и в този миг, знаех, че ги няма бързите Рамирес и Мейрелеш, които да изнесат рязко към Торес и Дрогба, нямаше ги Тери и Бране, които да накажат противниците само с едно единствено движение на главата си. НО!!! Но на терена бяха ЧОВЕКОЯДЕЦА и ФРАНК!!! Те бяха последната надежда, последните два стълба, на които всички в синьо можеха да се оповат. 5 минути по - късно, ако не ме лъже паметта Лондончани изпълниха първия си ъглов удар. Виждайки, кой застава зад топката, проклинах защо Франк, не е там? Защо по дяволите! Та нали Мата, не е никак уверен в статичните положения от всякакъв тип и род
Секунди по - късно всички чуденки и маенки бяха приключили. Няма думи, с които да се опише чувството, когато Човекоядеца, разкова вратата на Нойер! В близкия ъгъл, с огромна сила, нямаше човек на тоя свят, който да можеше да я отрази! Голям, много голям поклон пред него
Редовното време приключи. Вече си личеше умората, подправена с адското напрежение у всеки един на терена. Едно подхлъзване, едно мигване в следващите 30 минути и целият труд, всичките ~70 мача отиваха по дяволите и да, съдбата си знае работата. Героят на Челси, опита да открадне в гръб топката, от нахлуващ играч на Байерн, в наказателното поле и тогава според мен, съдия искаше да реши мача. Да, контакт, търсен от нападателя имаше, но това свирене, ясно подчерта философията на мангалските съдидии - да се свири за щяло и нещяло. Зад топката застана Робен и знаейки, че точно след негов пропуск, преди няколко седмици, баварците изтърваха една купа, мислех, че сега вероятно ще изтрие срама и ще докаже, че заслужава да е част от немската машина! Но не, за Бога, не! Той отново пропусна! Винаги съм твърдял, че няма спасена дузпа, а изпусната такава, но дори и след хвърлянето на разни неща по Чех, включая и някаква надуваема топка, шанса/съдбата и дори късмета, бяха оцветени в синьо. Няма да прикривам, че в този момент, си казах - щом тук успяхме, значи купата е наша. Немците обаче са хора, които играят дори и след последния съдийски сигнал и нямаше място за грешки.
Продълженията приключиха и се стигна до така нежеланите от мен дузпи! Всички статистики в този миг, бяга в полза на домакините! Мата зад топката и пропуск! Има една поговорка - ако не си с надпис на гърба Стоичков, дузпа с ляв крак, не трябва да биеш. Малкия Хуанчо, обаче не е чувал за нея и продължи да се упражнява дори и във финала на ШЛ! Дойде ред на Олич! Той трябваше да пропусне и да, направи го! Изравнихме мача. Не бих пропуснал да споделя и неспасяемите удари на Франк, Кол и Луис! Беше ред на Швайни и за секунда не бих помислил, че точно той, ще предаде отбора, но не би! Гредата, също бе синя и топката се отби от нея. 2008 година, Москва, проливен дъжд и всички емоции се върнаха! Дидие, героят и грешника тази вечер! Срещу него може би най - добрият вратар в момента, който повдигна самочувствието си още повече, когато вкара дузпа, няколко минути по - рано. С притаен дъх, всеки от компанията чакаше заветната секунда! Концентрация, засилка, шут и ГООООООООООООООООООООООООООООООООООООООЛ!!!!!! ЧЕЛСИ ШАМПИОН!!! След всички неправди, срещу Барселона, след грозното подхлъзване на Джон и толкова треньорски смени, бившият играч и настоящ треньор на Сините, можеше да празнува дубъл. Дубъл, който включваше и най - голямото клубно отличие в света - купата с големите уши на Шампионска Лига!
Браво, браво и голям поклон, пред всички, които се бориха със сетни сили! Браво на всички, които вярваха, след грозният 3:1 срещу Наполи в Италия
Момента, в който Абрамович, вдигна една своя мечта, бе неуписуем!
