Днес ме нарекоха разнопосочен самоотричащ се велик човек. Причината беше, че преди седмица бях написал на едни познати колекция филми (15-20) и няколко книги. Днес, когато започнах да ги коментирам (изнасях речи както предполагате) и изредих и купища недостатъци, а те ми се ядосаха, защото филмите ги бяха изгледали, но по-лошото е, че им казвах колко хубава и колко лоша е трилогията "Игрите на глада" (както и книгите така и филмът по 1-вата част), а те са се зомбирали и за 1 седмица са на 3-тата книга... Било най-великата трилогия, която са чели някога. И аз почти съм свършил 3-тата част, не е най-великата, нооо... За по-нестандартен филм, който е преди всичко несериозен по обекти, доста философски ми изглежда. Трудни са за четене, но които харесва да се задълбава... Харесва ми в тройката, че Окръг 12 е УНИЩОЖЕН, върху "руини" и остатъци най-трудно се гради философски мотиви комбинирани с голям интерес. Тройката е почнах снощи и тази вечер ще е свърша. Просто не може да е остави човек тази книга, големи главоболия предизвиква, не можеш да си поемеш въздух. Все пак смятам, че не съм толкова велик читател и няма да разбера толкова пълноценно книгата както един велик читател, мисля, че нямам честта да държа това майсторство...
Няма какво да коментирам мисля, че по-велик човек от мен е казал достатъчно за тази книга:
Игрите на глада е жесток, разтърсващ роман със задъхващо темпо, който веднага хваща... Не можех да оставя книгата...Стивън Кинг
Този човек с едно изречение казва все едно цели речи, толкова силно звучат, а и е много критичен, но за тези книги е много благосклонен, е каза, че 1-вата част не е станала перфектна, но като за начало на история било нормално.