Доста по различни са, аз ги разглеждам като арт, повечето са доста извратени, но Догвил ми харесва, че слива драмата с киното и става като ново изкуство, имащо за цел да елиминира предния род - драма. Първо се е появила лириката, но Омир е искал да покаже нещо ново, направил е Епосът и е искал да елиминира "звучните редове". След време се появява драмата, която засенчва другите 2 рода, а Софокъл модернизира до толкова драмата, че след него всички карат по неговия стил - 3 лица вместо 1-2 и голям хор. Така се модернизира всяко едно нещо. Аз така разбирам странните творби на Триер, той иска да засенчи театъра, обичайното кино, иска да направи нещо ново, след години съм сигурен, че ще има нов род или модернизиране на драмата и създателите отдавна няма да са живи, така че всеки се опитва да направи нещо ново, с което да го помнят хората.
Един бърз пример с един мой любим тип кино от миналия век: Ноар (Noir).
The Big HeatА също така и "Нео-Ноар"ът (Neo-Noir), , който е също много добър, показва съвсем различен изглед на киното.
Ето и първият представител, за който се сещам (не е американски, СПЕЦИАЛНО за ИВО !!!) , просто уникално идиотски смешен, но и много смислен, не знаех за него до преди 5 години, но е уникален, жалко, че не е взел Оскар за чуждестранен филм (жалко, че сега не се следят тези награди, както преди, само ги съобщават и...):
My Sweet Little Village Също така и най-добрите представители:
Криминале, Sin City.
P.S: Отново си противоречим, но като цяло съм съгласен за странните му филми, но смятам, че без Анархиста, другите са доста добри (за Анархиста нямам коментар, просто е доста необясним и зловещ, но има някаква логика в него, която е една разтърсваща истина, но...).
P.S 2: Какво не ти харесва на мизансцена в Догвил, много е убийствен ?