Ооооо, гледах Наръчника (Silver Linings Playbook Nominated for 8 Oscars) с добро качество, защото започнах да го гледам половината, но ме хвана жал да си похабявам кефа. Просто е уникален филма, с 10 ръце съм ЗА да вземе всичко, за което е номиниран, дори и най-загубените Оскари за саундтраци, просто такъв филм не съм гледал, малко ми наподобява Психопатите, но без убийства. Закачките са бая сериозни и има моменти, в които един човек би се отвратил, но там се приемат по различен начин, малко черен хумор не е в излишък, просто уникална гледна точка. Основната тема за болезнената любов ми наподобява на текста на песента на Адел - Someone Like You (Sometimes it lasts in Love
But sometimes it hurts instead). Уникален филм, започва много добре и се усеща една рамка, след това отчаянието се показва малко с черен хумор, след това банални последици на влюбване между двама души, но описани по много оригинален начин, съвсем уникален сценарий и краят просто затваря една рамка, но отваря една дупчица като ключалката на една врата. Като заключение мога да кажа, че по-добре е да се гледа на кино, защото съм сигурен, че 80% от хората, които гледат филми (вкъщи), ги гледат разсеяно, между другото, и от време на време ако са в компания питат "какво стана", "убиха ли го", "изневери ли", "как свърши филма", "защо го застреляха", а на кино ще бъдат малко повече нащрек, а такъв филм, не че не може да се гледа разсеяно, защото не е много сложен да се разбира, но все пак, за да могат да се откроят засегнатите теми и проблеми, трябва много внимателно да се гледа, защото се забелязва една антитеза, намираща се между черния хумор и започването на любовната история, първо отрича *спойлер*, после го приема, просто е направено по много интересен начин, добре е да се гледа без да поглеждаш настрани. Затова препоръчвам да се гледа на страни.
Филма го разглеждам като наистина един наръчник на оптимиста, защото показва, че не винаги, когато целият ти живот си отиде (къща, жена, работа, удоволствие от живота), твоят живот също спира, това е грешка, в която хората живеят и се самоозлобяват и си намират причини да са зли.