Inception e един от най-великите филми... Не съм виждал другаде такава наслоеност на измерения и материи. Но много е важен да се гледа целия и да не се изпуска и едно изречение. Този филм е уникален. Първо дават за един много стар дядо азиатец, а той всъщност се оказва приятелят му, с които след това във филма обикалят из измеренията, но тъй като той не успява да се измъкне, той влиза в безкрайния "ад" и пада безкрайно дълго, докато се връщат материите и всички се озовават във втория слой на измеренията, но те си мислят, че са в първия и, че жена му е умряла в истинския живот, като си е помислила, че като умре ще се върне в реалността, а то в действителност тя е била в 2-рия слой и така тя не е мъртва, а просто се е завърнала в реалността, но него това го изяжда отвътре, затова няма как да се сети, че живее във 2-рия слой. И целият филм се разказва в 2-рия слой, никога не е показана реалността, това се разбира чак в последната секунда, даже мога да кажа стотна от секундата на филма, когато всичко е тъмно и започват да показват филмовия екип ("буквите"), но е важно да се усети момента, когато не пада неговия идол (пумпала) и тогава зрителя разбира, че всъщност той се намира в 2-рия слой, а жена му е в реалността. Някои ще попитат защо идола му падаше, а уж в същото измерение - не (уж реалност, пък стана нереално). Ами простия отговор - той иска всичко така да се случи (важен е момента, че каквото си помислиш - това се случва), тоест той иска да е в реалността, така 2-рия слой е за него е реалността и идолите му падат. Просто уникален филм. Бас ловя, че 10% от хората гледали този филм осъзнават, че пумпала му не пада, че той е в 2-рия слой, но сигурно няма и 5% от хората, които са гледали само 1-2 пъти филма , които да са усетили, разликата, че уж е в реалността, идола му показваше реален слой, а изведнъж показва, че същото измерение е нереално. Просто не се ли проследи 5-10 пъти филма няма как да се разберат тънкостите. Най-важното за този филм, според мен, е да се осъзнае, че жена му не е мъртва, но той се съсипва заради това, че е умряла заради неговите технологии, тоест генезисът го е "объркал".
Също интересно нещо, което може да се осъзнае е, че всички онези хора, с които се познаваше (студентката, включително) са нереални, просто той искаше да види някой, който би му помогнал да осъществи мечтите си, да постигне така, че да види децата си... В този "реален" свят, в който започва филмът, е 2-рото измерение, в което са влезнали той и жена му (тук идва и един голям въпрос, който може да бъде разискван винаги, нямам толкова знания, нямам написан сценарии, режисура - жена му истинска ли е била, тоест има ли деца, за които той мечтае да види, или просто е нереален обект, измечтан от него, за да има деца, за които да мечтае). Този филм дава много теми за размисъл, просто за мен е един от най-уникалните филми в световното кинематографично изкуство. В този филм по 1 въпрос може да има 10 мнения... Мога да кажа с открито сърце, че този филм е много по философски и утежнен от Аватар, но не е и без интерес, обратно - много си е интересен филмът, е Аватар е по-интересен, но няма качествата на Генезис.
Друго смятам да не коментирам, ако някой иска да вземем една тема от филма и може да поспорим по нея.
P.S: Извинявам се ако имам грешки, но в момента имам работа на лаптопа и трябваше да пиша от телефона.