"Елементарната" математика (смятането) се изразява в това да се правят някакви сметки с числа, което аз не бих го нарекъл математика да кажеш 2 на 3-та степен (2 на куб), че е 8 или да кажеш че 7+2=9. Просто това не е математика, а някаква елементарна основа, която всеки човек е има (както казах някои хора преди 50-те години и това не са можели да правят). Това не може да се каже само, че е приложимо, а задължително за изграждането на грамотен човек (това не значи да е умен, а да може да чете на собствения си език/да пише и да смята). Събиране, изваждане, умножение, деление, степенуване, коренуване, логаритмуване. Според мен само 1-вите 2 могат да се научат без училище... Затова неграмотността расте. Умножението иска "skill", делението, пък още повече, защото не винаги се получава цяло число, степенуването не иска знания, то се изразява в това не да кажеш за 1 секунда колко е 2 на 12-та (4096, само до тук ги знам, но не пречи да се сметне 4096 по 2...), а целта е да знаеш какво означава и как да си ги сметнеш ако ти трябват последователно (дори и калкулатор да имаш не всеки има функция степенуване и трябва да спамиш примерно 2 по 2 по 2 по 2... и да знаеш какво правиш), коренуване - както при степенуване, не може да кажеш корен 12-ти oт 4906, че е 2 или корен квадратен от 7225 колко е (85), а трябва да знаеш какво е това корен и как се коренува, в което няма сложно (1989 мисля, че са били 4-те години, когато се е учело в 5 клас ли нещо такова) и остана логаритмуването, е то по-лесно от него няма, него мога да го сложа при събирането и изваждането, защото не иска познания, то е просто да запишеш ако е дадено 2 на някоя си степен прави 16 (това е на 4-та) да се запише като log при основа 2 от 16 е 4, ама има някои като 2 на коя степен прави 11 (няма такава степен и не иска познания), което се записва като log при основа 2 от 11 и не се смята нищо просто едно записване. Всичко това, което изброих го казвам, че принадлежи към световно приетия термин "грамотност" - да можеш да четеш, да пишеш на собствен език и да можеш да смяташ (2+2=4; 2-4=-2; 2.3=6; 2:3=0,(6)~=0.67; 2 на 3-тa=8;корен от 8=2.корен от 2; десетичен логаритъм от 1024=2).
До сега изясних какво е грамотност и защо трябва да можем да смятаме (и да четем/пишем на езика си). Сега ще отговоря и на въпроса с уравненията и системите. Ами не може да не отговориш на колко е равно x, ако х+5=9, тоест 4. Или "по-сложно" уравнение (ще пиша, когато искам да повдигна на квадрат с знака ^): x^+4х+4=16 тоест x=4, това са неща, които не искат особени знания по математика. А относно системите с 2 неизвестни ако са линейни отново не се изискват знания
|x=y-1
|y=2x+3
Е заместваме x в долното и става y=2.(y-1)+3
y=2y-2+3, тоест y=-1 и сега в 1-вото заместваме х=-1-1=-2. Това бяха прости изчисления, които се правят. Веднага излиза въпроса: къде се използват тези прости сметки. Ами имат много приложения (така наречените текстови задачи, в тях всичко е практически в един кино салон има x хора и y стола и столовете са с еди си колко по-малко от хората, тоест има свободни и да се намери нещо). Приложения има много и то са елементарни и не искат мислене. Сега има и много сложни системи с уравнения от по-висока степен, има симетрични уравнения и системи, както и хомогенните уравнения и системи, при които се иска да се види на колко се дели (при хомогенните на единият аргумент на квадрат), при тях вече се иска знания. Всички науки имат приложение (няма наука, която се учи просто така). Основните и задължителни науки по целия свят са математиката и родния език. И в училищата се учат основни неща, някои от които не ти трябват в живота, като разни клетки и генетика ли там какви бяха по биология, но все пак, когато ги чуваш ти остава трайно петно в главата, не да си като някои вишист по генетика, но ти остават разни термини като репликация на ДНК, разни хромозомни аномалии (синдрома на Даун и на Стюарт мисля, че бяха хромозомни)... Абе общо взето много от нещата, които се учат по училищата са излишни, но ти остават трайно разни терминологии в главата, които единствено биха ти помогнали да имаш по-богата обща култура, е естествено не може да не знаеш какво е сърдечно-съдова система и как работи, също така и дихателна или полова, или която и да било... Не може като българи да не си знаем граматиката (не казвам само да можем да говорим, а граматиката си). Така всяка наука си има приложение до даден момент, от там нататък се учат глупости за обща култура. Но в училищата се набляга на неща, които действително по-голямата част са нужни и са приложими, вече в университетите се разделят профилите и се учат точно необходими неща. Аз съм завършил с виcша математика, но не съм казал, че трябва да знаете производни и скорости на функции (близки неща), тоест да разбирате от математически анализ.
Това стана цяла философска тема за размисъл, но мисля, че тази философия принадлежи повече на една друга раса, не съм расист затова няма да споменавам кой дори на училище не ходят и остават неграмотни - не могат да четат, пишат и смятат. Всеки е много скептичен към България, че не могат студентите, когато завършат да се реализират в България... Това е вярно до някаква степен, а дори и да си намерят подобна работа, на никoй не му се работи за 1000 лева... Да, всичко е вярно, но не си ли го правим ние самите българи... Някой, който са прости като налъми (познавам такива), казват, че в България няма работа и отиват в САЩ, ми супер, ама сега ми се обаждат и ми казват, че никъде нямало работа за тях... То не значи, че като отидеш в САЩ или в Англия, или в Канада (също имам познати), че ще си намериш работа. Навсякъде искат акъл и опит. Аз мога да ви кажа, че навсякъде можете да си намерите работа стига да сте кадърни и незаядливи. Да, има сфери, които не са развити в България (но това не ви е виновна държавата а просто развитостта на сектора). Например IT сектора не е развит в цяла Европа (най-вече се развива в САЩ). Не казвам, че няма хора в този сектор в България, има и още как...
Спирам до тук, защото по тази тема може да се обсъжда много: дали е важно да имаш знания по някои науки, дали са приложими, дали в България можеш да се реализираш, дали е нужно виcшето образование, дали в България образованието по университетите е на ниво и много още въпроси има, които могат да се развиват на дълго, но смятам и вие да коментирате малко, че ще ми стане цяла страница отговорът
.